vasil.voynov: Рифат Бей Неврокопски

РИФАТ БЕЙ НЕВРОКОПСКИ

Роден е в гр.Неврокоп (гр.Гоце Делчев) на 17.05.1822 год. в семейството на среднозаможни помаки (помаци). Според основните версии за произход на помаките (народа на словото, песента, устното разказвачество, музиката и любовта) е тази, че те са преките потомци на траките, а според древногръцкия историк и философ Херодот, те са най-многолюдния народ в Европа и Азия, след индийците. Родителите на Рифат и част от фамилията им са били служители в Османската военна държавна администрация. Майка му е родена в околните помашки села на Неврокоп, която се омъжва за Осман бей, след установяването му в Неврокоп. Първоначално, баща му е командващ гарнизона в град Сяр (Серес), с чин „мирлива” (генерал-лейтенант). През 1820 год. е преместен за командващ гарнизона в Неврокоп. Тук след две години през 1822 год. му се ражда син. Ето този му син е Рифат, оставил диря в историята и станал известен по нататък като Рифат бей Неврокопски (Османоглу). И понеже титлите се наследяват, Рифат е бей. Оттам идва и правилото, станало традиция, че „бей и на един ден, пак е бей”.
Още от времето, заложеният наследствен стремеж на помаките към трудолюбие, себеотдаденост, преданност, развитие, честолюбие, мъдрост, усъвършенстване и образованост му спомага да научи няколко езика и редом с военното изкуство и дипломация, съумява да овладее изкуството на песента и музиката, като се научава да свири на девет музикални инструмента включително и на цигулка запазена и до днес в конака му.

На съответната 12-годишна възраст, Рифат е изпратен и постъпва във Военната прогимназия в град Сяр. Там е пет години. На 17 години е, когато постъпва във Военната гимназия в град Одрин. Пет години е там. На 22 години е вече младши офицер. Изпратен е на военна служба във Видин. След няколко години е преместен в Сяр. Там го заварва Кримската война от 1853 год. Разпоредено му е да участва с един свой табор от 250 войници с които да се отправи към фронта. А този фронт е между Османската империя срещу Русия, където османците са в съюз с Франция, Британската империя, Сардинското кралство и Графство Насау.

Войната свършва през 1856 год. със загуба на Русия. Френски офицери забелязали неговото примерно участие във войната поканват Рифат бей да отиде с тях в Париж, където да постъпи за допълнително обучение във френско военно училище, което завършва през 1860 год. По съвет на същите офицери, след това Рифат бей постъпва в училището за военни хирурзи и след пет години го завършва през 1865 год. След това Рифат се задържа и остава временно в Париж. Служи като главен преводач в легацията на Османската държава.
Там го заварва известието, че на 17 ноември 1869 год. ще се проведе тържественото откриване на Суецкия плавателен канал. Натоварен е с доверие да съпровожда съпругата на френския император Наполеон ІІІ Бонапарт - испанката Еужени Наполеон, която ще представлява императора на тържеството, тъй като Рифат бил в много близки отношения с нея и с кралското семейство. Тръгват с флота по Дунава, от там по Черно море с кратък престой във Варна, след което делегацията пристига в Истанбул и прави среща със Султана. След това се отправят за Кайро и след приключване церемонията по откриването на канала се завръща отново във Франция.

През времето на пребиваването му в Париж, Рифат бей се жени за французойка, която е била участничка във Френската революция (Втората Република). От този брак имат дъщеря, която по-късно, когато Рифат бей е извън Франция, жена му умира, а дъщеря му се жени за някой заможен алжирец, който е взема и със зестра я откупува за своя съпруга. В по-късните години, когато Рифат бей се установява за постоянно в Неврокоп, той тръгва да издирва дъщеря си, и няколко години преди края на своя земен път, той се среща приживе с нея. Заедно правят дълго пътуване през Алжир, Кайро, Истанбул, София и Неврокоп, където я запознава с втората му съпруга, една работлива и благородна помакиня от Неврокопско, както и с осиновената им дъщеря, също една много красива помакиня родена в съседно село на Неврокоп.

Оттук нататък се движим по неговите мемоари, записани от личния му адвокат, евреина Самуил Шейнин, чийто род се е заселил в Неврокоп през далечната 1492 год., когато евреите и арабите са били изгонени от Испания. Това е годината, в която мореплавателят Христофор Колумб е стъпил на американския континент.

Научаваме, че по време на Руско-Османската война през 1877 год. - 1878 год., Рифат бей е изпратен за помощник на Осман паша, на когото е поверена отбраната на град Плевен. Там Рифат бей е изпълнявал длъжността завеждащ тил на армията. След края на войната през 1878 год. заедно с Осман паша е пленен и Рифат бей, след което части от пленените османски войски за били разпределени в различни места. Рифат бей е разпределен в Харковска област под надзора на харковския губернатор. След като научава, че там при него е Рифат бей, губернатора го приема при себе си, тъй като Рифат бей е френски възпитаник и му възлага да учи дъщерите му на етикет, обноски, и изучаване на френски език. След освобождаване на пленените части от армията, които са с право да се върнат по родните си места, или да останат където пожелаят, лично великия княз Константин, брат на руския цар, се явява да ги освободи.
Когато се спира при Рифат бей знаейки кой е той, княза го пита: „Пак ли ще воюваш с Русия?” , при което Рифат бей слага дясната ръка на сърцето си (един от непринудено ползваните, традиционно ритуални символи на помаките) и казва: „Ако, Родината ме призове и Всевишния ми позволи, пак ще воювам !”, след което княза се здрависва с него и му връща иззетите при пленяването в битката за Плевен, неговите собствени военни пособия и оръжие - бинокъл и револвер.

Оттам заминава и пребивава известно време с Осман паша в Истанбул. И двамата са наградени с най-високия орден за храброст „Османие”. А този орден носи много привилегии, много богатства в пари, ценности и имоти - ниви, гори, ливади и пасища.

Когато се връща в Неврокоп, той притежава всичко това и през повечето време се отдава на благотворителност. Ето някои дела от тази благотворителна дейност:

Подрежда приземния етаж и пристроени помещения към къщата си, като превръща в училище-пансион за шивачки. Момичетата са само помакини, които събира от съседните села на Неврокопска околия. Те са на пълен пансион. На всеки шест месеца излиза по един завършен обучителен курс. А курсът е от петдесет до седемдесет момичета. Ръководители за обучение се довеждат от Гърция, Солунско и Искеча, които от своя страна обучават местните помаки. На завършилите подарява по една шевна машина „Сингер”. Така във всяка къща заработва една шивална работилница, което дава допълнително препитание на семействата;
Всяка година осигурява всички средства по пътуването на желаещите поклонници, все помаци от Неврокопска околия, за поклонение и хадж по светите места за Мека и Медина в Саудитска Арабия;
Издирва и подпомага редовно бедни семейства, на които дарява, било чифт волове за оране, било то нива, било стадо овце от по 50 до 100 овце. Пресметнато е, че над 500 семейства са били облагодетелствани от това благодеяние;
В село Балдево, едно село близо до Неврокоп. Решили жителите му да си построят черква. Харесали си място, но то било нива на Рифат бей. Посетила го тамошна делегация и го помолила да им даде една част от нивата за строежа на черквата. Беят ги попитал, колко голяма да е тази част. Отговорили му: „Малко, колкото за една голяма къща.” Беят им казал, че им дава колкото за пет къщи, от най-големите. Попитал ги, дали имат пари за строежа. Отговорили му, че тепърва ще събират, пък и те самите ще са работници. Тогава беят им дал една голяма кесия с жълтици, като им казал, че, ако трябва, ще им даде още. Обещал им да ходи често при тях, за да вижда от какво още ще имат нужда. Когато черквата била изградена, Рифат бей довел от града поп Стоимен, за да я освети, и сам присъствал като височайш гост на нейното освещаване.

В своите мемоари, Самуил Шейнин е отделил и място за стореното от Рифат бей през размирната Балканска война 1912 год. - 1913 год. Българските войски, командвани от генерал Стилиян Ковачев, вече наближавали града. А в Неврокоп имало голям османски гарнизон, командван от Махмуд паша. И двете противостоящи страни си задават въпроса! Какво би станало, ако двете войски влязат в сражение в самия град? Тогава!?! Тогава Рифат бей се качва сам на една двуколка, опъва високо на един прът бял чаршаф - знака за водене на преговори, като се отправя към настъпващите български войски. Представя се на генерал Стилиян Ковачев и му съобщава, че ...! Че, турските войски и аскера са напуснали града! За да потвърди това, той сам ще предхожда напред българската войска при влизането в града.

И ето ги българските войски в Неврокоп! В черковния двор сядат един до друг около една маса генерал Стилиян Ковачев и Рифат бей Неврокопски. Следват кратки разговори на кафе и сладкиши, след което генерал Ковачев издава следните три заповеди:

1. Всички затворници, а те са българи, да бъдат освободени;

2. Изпокрилите се помаки и малкото останали турци, страхуващи се, че ще бъдат преследвани от българските войници, да се отърсят от опасенията си за саморазправа и да се приберат по домовете си, без да падне косъм от главите им;

3. За кмет на града е обявен и поставен българският поет Пейо Яворов;

Денят е 27 октомври 1912 год. Той да се счита за ден, в който Неврокоп е освободен от османско владичество! Същия ден войските на генерал Ковачев потеглят за Солун, където ще се срещнат на фронт със сръбските и гръцките войски.
Въпреки издадените заповеди за въздържание от насилия, в периода на Балканската война, самоволни паравоенни формирования извършват множество грабежи и палежи в помашките села на Родопите и Пирин, с които действия оставят черен спомен за години напред в историята на района, славещ се с мир и разбирателство между различните етнокултурни и религиозни общности. От този мрачен период е останала да звучи тъжната народна песен "Пуста да остане, бре мале, 13-та година!"

Само няколко седмици преди това, по същото това време и в този месец, не много далеч от Неврокоп, след цялостното опожаряване на градчето Тъмръш в Родопите, откъдето на 05 октомври 1912 год. в 6.30 часа от връх Модър, пуква първата пушка на Балканската война. Само дни след това за известно време в дома на Рифат бей, живее и пребивава известният родопски владетел Ахмед Ага Тъмръшлията, управител на тогавашната автономна териториална област „Помашка република - Тъмраш”. Като неин владетел през 1885 год. след среща с писателя Захари Стоянов, той уговаря агата да не се намесва в заверата и ако възникне въоръжен конфликт да пази неутралитет с неговата войска. Ахмед Ага Тъмръшлията спазва уговорката и с това съдейства да се случи безкръвното Обединение на Княжество България с Източна Румелия.
За този период и за това "самоволно държавно формирование", свързано с толкова недоразумения, заблуди и противоречия, Захари Стоянов, Николай Хайтов и полковник Ангел Вълчев хвърлят известна светлина в своите писания и проучвания. А, заради допусната издадена макар и силно цензурирана книга "Тъмраш" от Ангел Вълчев, след 1972 год. се разформирова и уволнява целият редакторски колектив, като след това в писателските среди възникват твърдения и съмнения, че заради това си дръзко проучване и издание, автора е отровен. Останалият неразпространен цензуриран тираж е претопен и изгорен в кремиковската огнена пещ, а малкото разпространени екземпляра в следващите години се предават за четене от ръка на ръка, като апокрифна литература.

Рифат бей Неврокопски умира на 11.12.1925 год. в Неврокоп на 103 годишна възраст в собствения си дом, където е погребан в двора на семейната им къща, намираща се близо до старата джамия почти в полите на Пирин планина. От рода му като наследница остава единствено осиновената му дъщеря, красивата и вече омъжена помакиня от Неврокопско. Погребението му е почетено от многолюдно множество от района на Неврокопска околия - помаци, турци, цигани, евреи, българи християни и пристигнали за тъжното събитие чужденци.

През 2012 год., по инициатива на "Европейски Институт Помак", двама от забележителните личности на Неврокопска околия (Гоцеделчевска община), Рифат Бей Неврокопски - посмъртно и акад. Петър Япов - приживе, са предложени пред Общински Съвет гр.Гоце Делчев за присъждане на звание "почетен гражданин на град Гоце Делчев", като личности с голям принос и дълбоко свързани с историята и развитието на град Гоце Делчев и Неврокопска околия. До този момент, общинските власти остават в гробно мълчание.

..............................................................................................................................................

Автор – изследовател: WW

Рифат бей Неврокопски – един живот като книга, има начало има и край, където всеки сам пише всяка дума, всеки ред и прави различните глави в книгата на своя кратък или дълъг изпълнен с приключения живот.

ПОКЛОН пред паметта на човека дал пример за подражание на поколенията, със своите благородни, честни и всеотдайни дела за благото и честа на всички хора от Неврокопска околия, по Европа и по Света!

..............................................................................................................................................