Акад. Петър Япов

ПЕТЪР ГЕОРГИЕВ ЯПОВ

Роден на 07.03.1927г. в гр.Гоце Делчев (Неврокоп). През 1946 г. завършва с отличие Неврокопската смесена гимназия. През 1951г. завършва Юридическия факултет на Софийския университет със специалност „Право”. Освен дейността си като административен и технически сътрудник в кабинетите на различни български политици и личности управлявали страната ни през периода 1946г. – 1990г., редом с това през повечето време се отдава на журналистика, публицистика и писателство.
През 1946г. – 1952г. работи като административен секретар на Владимир Поптомов, министър на външните работи и подпредеседател на министерски съвет през този период;

      През 1953г. – 1960г. е секретар в кабинета на Райко Дамянов, член на Политбюро, вицепремиер и първи вицепремиер на министерски съвет;

           През 1961г. – 1968г. е секретар в кабинета на Митко Григоров, министър без портфейл в първото правителство на Тодор Живков, член на Политбюро и секретар по идеологическите въпроси на ЦК на БКП, посланик във Великобритания;

           През 1969г. – 1975г. е секретар в кабинета на Станко Тодоров, министър-председател на Република България, заемал най-дълго този пост в българската история;

           През 1976г. – 1982г. е сътрудник в екипа на Людмила Живкова като заместник завеждащ управление „Културни връзки с чужбина”;

          През 1983г. – 1990г. е сътрудник в авторския екип на Тодор Живков при подготовката и издването на неговата библиография в 39 тома, публицистика, документалистика, политология, социология, доклади, речи;

       В периода през 1971г. – 1977г., ежегодно за по пет-шест месеца проучва и изследва архивни документи в османските архиви свързвани с България и Балканите в библиотечен отдел „Помак - тюрклери”, със съдействието на екип от експерти осигурен от Алаедин Кадир Хамид на който е негов кум, а същият е внук на последния султан на Османската империя - Абдул Хамид Втори, наречен „Кървавия султан” заради деспотичния си режим, от така наречената по-късно „Забравената династия”;  

Петър Япов е автор на документалните романи:

1. „Гоце Делчев” - за революционера Гоце Делчев;
2. „Синът на Перуна” - за момче от село Юч дорук („три върха”, преименувано в Делчево), взето за еничар, израснало в йерархията до паша под името Атеш паша. По времето, когато става началник на митницата, баща му го намира и му разкрива кой е. Пашата намира другите еничари от Неврокопско и им дава толкова лири, колкото им трябват, за да се откупят от еничарството си.
3. „Децата на Хемус” - за момче, чийто баща е Вишан Молеров от Банско, участник в Септемврийското въстание, емигрирал във Виена. Но и там избягалите от България  биват преследвани. Молеров дава сина си да бъде осиновен от евреи. Малко по-късно пък, евреите също биват подложени на репресии. И ето, че осиновеното дете, което смята себе си за евреин, попада в немските лагери. След края на войната и Молеров, и осиновеният му син са освободени от лагерите. Бащата намира сина си и му казва истината. Но синът, който за първи път чува, че е българин, не иска да приеме себе си за такъв. Налага се Молеров да му изброи безчет бележити българи.
4. „Шепа българска кръв” - за убийството на Гоце Делчев. Шепата кръв е неговата. Тъкмо с такава кръв той става безсмъртен. С нея става безсмъртен и Ботев, и Левски! Борбата за освобождение на Македония е дадена през погледа на Яворов. А Яворов става четник във ВМРО именно заради Гоце Делчев. Отивайки там, той редактира „бунтовния лист” – „Свобода или смърт”, старателно изписван на ръка върху плоча от восък, запълвана с чернилка от сажди, от помощника му Мицо Кирилиев. Куриери разнасят из всички „ветрища на Македония” внимателно пазените екземпляри на бунтовния лист, под чието заглавие стои мотото: „И, ако за един кръст непременно е нужна една Голгота, ний ще я кажем! Тя е цялата европейска земя! И ако за една Голгота непременно е нужен един връх, ний ще го назовем Македония!” (П.Яворов).
5. По негово авторство и сценарии са осъществени многосерийните телевизионни документални филми: „Една лула тютюн” (за популярния в цяла Югозападна България и Македония - Рифат бей Неврокопски), „По жив от живите” (за Дамян Груев), „Илинден” (за участниците в Илинденско-Преображенското въстание), „Един е Яне” (за Яне Сандански), „Това е Левски” (за Апостола на свободата);

В по-ново време Япов създава два цикъла изследвания, които обхващат хора от два свята, напълно различни един от друг.

       Единият е за полицая Никола Гешев, за неговото време и за потайностите на това време.

   Вторият е за „Забулена Родопа”, което ще рече, за непознатия живот на помаките (помаците) - откъде идат и накъде отиват. За техните водители Ахмед ага Тъмръшлията и Ахмед ага Барутинлията, по време на османското владичество и управление на Балканите.

       В първия цикъл попадат книгите:

1.  „Гешев, който не беше само полицай” – следял е целия политически и стопански живот на страната;

2.  „И след 50 години, пак аз ще управлявам България” – за това, как ще я управлява чрез огромната си мрежа от агенти, в която е оплел страната, след като през 1944г. я напуска;

3.   „Никола Гешев и Трайчо Костов в процесите 1942 и 1949” – разказано е как Гешев залавя и изправя пред съда целия нелегален ЦК на БКП и всички негови сътрудници, между които са шестимата разстреляни: Никола Вапцаров, Антон Попов, Атанас Романов, Антон Иванов. Тук са и изпратените от СССР подводничари и парашутисти. Тук е и групата парашутисти на Йордан Кискинов, разбита в село Копривлен, в кръчмата на Воев и край нея.

          Япов оформя и издава обемистата книга „Зад завесата на историята”. Тя разкрива тежкото положение на българската войска по време на Първата световна война и оттук търси отговор на въпроса, защо български войници стават мародери. Впрочем, какво обират мародерите от убитите английски и френски войници, повечето от които са цветнокожи - негри, взети за войници от колониите? Обират консерви с храни, защото са гладни. Вземат дрехи, защото са с дрипи, а времето е адски студено!
      „Марсилският атентат – 1934г.”. Така е озаглавена книгата на П. Япов, отнасяща се за убийството на югославския крал Александър Караджорджевич през октомври 1934г. в пристанищния френски град Марсилия. И докато другите книги на автора видимо кореспондират с българската история, тази изглежда, че е извън нея. Още повече, че е написана по дневниците на митрополит Андрей Велички, който оглавява епархията ни в САЩ и Австралия. Безброй въпроси възникват дори само при прочитането на заглавието. Тъкмо затова са необходими следните пояснения:
         Първо: Посещението на югославския крал е обявено в печата – и чуждия, и нашия. Целта е да се подпише договор за сътрудничество между Франция и Югославия, който да улесни създаването на нова, „малка Антанта” (Антантата е съюз между Англия и Франция срещу Германия и Австро-Унгария по време на Първата световна война.) И сега посещението трябва да постави основите на подобно сътрудничество. Но ето че, Германия в която Хитлер вече е дошъл на власт, решава да се противопостави на подписването на договора. Тъкмо като акт от това противопоставяне е предвидено убийството на краля. Изготвен е нарочен план, чието изпълнение се поверява на германския военен аташе в Париж подполковник Шпайдел (по време на войната той ще бъде назначен за командващ сухопътните войски на Райха, но...! Но, вече като фелдмаршал!). Планът има кодовото название „Тевтонски меч”. Убит е югославският крал. Ранен е бившият френски президент, по онова време външен министър Жан-Луи Барту. Датата е 9 октомври. Убит е и извършилият покушението Владо Черноземски, който тогава е с паспорт на чешки гражданин с името Келемен.
    Второ: Френската полиция още не знае подробности за покушението. В това време подполковник Шпайдел изнася архивите в Германия. Оттам те са пренесени в САЩ и предадени на митрополит Андрей Велички. А защо ли на него? Защото от тях се вижда, че...! Че, главно действащо лице е българинът Владо Черноземски! Ето това сега не трябва да се знае. Но само засега - утре то ще трябва да бъде вплетено в българската история.
         Трето: Защо ли пък Япов се е заел да пише книга за Марсилския атентат? Наистина, защо ли? Защото митрополит Андрей поканва Япов да му стане биограф. И като на такъв му предоставя дневниците си, в които е отразен целият му живот. В тях е описан и Марсилският атентат. Това дава основание на Япов под заглавието на книгата си да напише, че тя е създадена „по дневниците на митрополит Андрей Велички”. Тъкмо по тези дневници, чийто обем възлиза на 3 500 (машинописни) страници, са подготвени за печат и други книги като например:

1.  Осъждането на Никола Петков – 1947 г.

2.  Осъждането на Трайчо Костов – 1949 г.

3.  Разстрелът на регентите Богдан Филов, принц Кирил и ген.Никола Михов-1945г.

***

В последно време Петър Япов подготвя за печат многотомен труд „Аз, син на Неврокоп”, където ще се поместят спомените на изявени неврокопчани за град Неврокоп. Тези спомени са подредени така, сякаш се отнасят за жив човек, който си има своята среда:

     - Оживяват хановете на Кочо Чапкънов, Ламбрьо Дуков и Симеон Шехинов;

     - Ето ги кръчмите на Марин Янев и Георги Личков;

  - На централната улица е дюкянът на Димитър Костов за продажби и поправки на електроуреди;

     - Виждаме и новопостроената черква „Св.св. Кирил и Методий” пълна с богомолци;

    - Ами, гимназията? Тя оживява в спомените на Спаса Фурнаджиева, на Атанас Бацалов, на Елена Бояджиева, които Япов е записал;

    - Ами, Панаирската ливада? Там, където всяка есен очакват панаир - на животни и стоки, каквито неврокопчанинът рядко вижда!

***

А сега към родителите на Петър Япов:

  Баща му - Георги Георгиев Япов, е един от шестимата учредители на комунистическата организация в Неврокоп. Създават я на ден Петровден – 12 юли 1919 г.

   Той е син на Георги Вангелов Япов от с. Лъки и затова прякорът му е „Лъкалията”. Четник е в четата на Атанас Тешовалията, познат и като Тешовски, защото е от с. Тешово. Убит е в сражение с османски аскер през 1905 г. За проявения му героизъм е написал писателят Георги Караславов в книгата си „Кавали свирят”.

   Майка му - Таша Коджабашева, е бежанка от с.Долно Броди, Драмско. Сестра е на Атанас Петров Коджабашев, помощник-кмет в Неврокоп по времето на Александър Стамболийски. Убит е през 1922 г. от хора на ВМРО, познати като „четници” на Тодор Александров.

***

Понастоящем Петър Япов е на 87 години. Продължава да пише спомените си и безкрайно зле преживява вестите от Неврокоп за смъртта на един и друг негов съученик, какъвто е например Любен Димитров – историк, преподавател 40 години в Неврокопската гимназия.

***

Ако, се надникне в бележниците на Петър Япов, ще се види, че той подготвя описание на ред събития и случки, свързани с Неврокоп, като например:

1. Съдебният процес срещу групата комунисти от с. Лъки начело с Кръстю Спириев;
2. Съдебният процес по повод убийството на митрополит Борис Неврокопски;
3. Съдебният процес срещу Джевдет Зия, обвинен, че е правил обувки за партизаните;
4. Убийството на Анещи Узунов, дал името на неврокопския партизански отряд;
5. За времето и начина на създаването на неврокопския партизански отряд – споделено от Иван Гулев, политкомисар на отряда;
6. Рифат бей Неврокопски – местен управник, един голям помак от Неврокоп, участник в историческите събития на Европа и България; 

Добре е да се надникне в спомените на неврокопчани, в които се вплетени паметни събития и личности от града, записани от Япов. Сред тези личности са:
1. Константин Паскалев – кмет на града, преживял дните около 9 септември 1944 г.;
2. Зонка Паскалева – съпруга на кмета, живяла живота на съпругите на офицерите от гарнизона, на учителите и свещениците;
3. Иван Кюлев – съкурсник в Семинарията в Одеса, а после и в Киев с Йосиф Висарионович Джугашвили (Сталин). Завърнал се в Неврокоп, той посвещава труда си на събирането на народни песни от този край.

През 2012г., по инициатива на "Европейски Институт Помак", двама от забележителните личности на Неврокопска околия (Гоцеделчевска община), акад. Петър Япов - приживе и Рифат Бей Неврокопски - посмъртно, са предложени пред Общински Съвет гр.Гоце Делчев за присъждане на звание "почетен гражданин на гр.Гоце Делчев", като личности с голям принос и дълбоко свързани с историята и развитието на град Гоце Делчев и Неврокопска околия. До този момент, общинските власти остават в гробно мълчание. 

Дори и днес на преклонна възраст, Петър Япов продължава да прави проучвания и да пише.

================================================================

Автор – изследовател:  WW

За Петър Япов: - Приемайки го като рядко срещан човек, който е богат със своята цел, богат е със своя собствен дял, но не с това което е взел, а е богат най-вече с онова което е дал, то с най-искренни благопожелания към него, като книжовник, писател, историк, творец и будител, желаем му, родопско дълголетие и здраве, за да продължава да ни възнаграждава и радва, още дълги години със своите трудове, като пожелаваме да бъде винаги и все така носител на новото, на неизвестното и дори на неудобното в историята, със своето дръзко, смело и мъдро слово!

................................................................................................................................................